ИМА ЛИ БЪДЕЩЕ ЦИФРОВОТО РАДИО В БЪЛГАРИЯ ?

Spread the love
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Както знаете  след преминаването на България от аналогова към цифрова телевизия през 2013г. бе заговорено и радиото да стане цифрово .

-Но има ли смисъл държавата да приема стратегии за цифрово излъчване на радио програми ? ,да изготвя конкурсни процедури ,и отново да се окажем във вихъра на скандали , каквито бяха  случайте за цифровата телевизия  през 2010г. ?

 

-Днес ще ви запозная с цифри и факти  които сами по себе си оставят реална представа дали хората са готови за въвеждане на DAB+ или изобщо да се прескочи този стандарт.

 

 

В България към момента има 2 национални радио оператора това са БНР  и ДАРИК Радио ., Дарик Радио по същество беше спечелило националните честоти на БНР още през 2000г. от тогава покрива повече от 88%  със сигнал картата на България .

 

В радио пазара има и още 4 медийни групи които излъчват  средно по 4 радио програми .

1.Фреш Медиа България  (BG RADIO , NRJ , Radio 1, Radio 1 Rock , NOVA, Nova News, City, Veronika)

2.Btv Radio Group   (N-JOY , Btv Radio , Jazz FM , Classic FM , Z-rock )

  1. Oberon Radio MAX (Radio Fresh , FM+ , Radio Melody , Z-Rock ,)

4 BSS Media Group (Vitosha , The Voice , Magic FM , Veselina )

 

Или грубо казано 22 радио програми които се излъчват в по големите градове на България .

 

И още стотици онлайн радия които заливат  интернет пространството . и не само ..

 

-Всяка медийна група притежава по 2 радия които покриват средно над 65% по население България . другите 2 радиостанции излъчват с обхват около 35% по население  а някой работят и на местно ниво като покриват само София , или по малки градове..

 

С цифровизацията на радио ефира  нещата биха изглеждали розови защото на една честота може да бъдат качени по 24 радио програми  с Национално покритие .

-Но проблема не е в това  а дали Радиопазара може да си позволи подобен вид начинание .

Една частна радиостанция се издържа предимно от Реклама , Спонсорства, Финансиране по културни и обществени проекти ..

Разходите и са свързани предимно с персонал , заплащане на авторкси и сродни права

Амортизация на техниката , както плащане на регулярни такси към КРС и СЕМ за използване на честотен ресурс и плащане на  годишни такси за осъществяване на програмна дейност  .

 

Грубо ще ви кажа че цифрата която описах по-горе за една медйна група надхвърля  10млн лева на година .

 

Някой са чували бисерите че звука на цифровото радио е по добър от този на FM,  и едва ли не е много по добър от това на онлайн радиото . с което ще ви кажа че това са абсолютни глупости .

В цифровото излъчване се заплаща за място , ( капацитет) колкото ти е по голям толкова по качествен звук и мултимедия можеш да предаваш ) Ако приемем че на един мултиплекс може да събере 24 радиопрограми то е ако всички са с лошо качество . При оптимално излъчване радията ще бъдат само 8 .. но от тук идва големия въпрос колко струва изграждането и подръжката на една мрежа с национален обхват :

След обстоен анализ от Американската Харис  и Италианската  Електроника,  цената за 98% покритие на България за една мрежа е 48.5 млн евро . това е  цената  за 28 основни предавателя които са с мощност до 10kW 155 ретранслатора  до 2kW  и 180 малки предаватели които правят бридж с основния предавател за да предоставят сигнал в  тунели и котловини до 200w   Да не говорим че тази техника трябва да бъде разположена на оптимално най добрите точки в България , а те се стопанисват от VIVACOM . Тези точки гарантират най -добро съотношение  покритие / мощност.

 

Така сметката с Ко –локацията и контролни мониторинг зала . набъбва до 184млн ЕВРО ! и това за една мрежа .

Да приемем че КРС издава необходимото разрешение на оператор Х  за срок от 15 години . той инвестира във всичко . и се изгражда както трябва да е . и сега идва големия въпрос кой ще плаща  сметката. И кой има интерес от това..

Отговора е БНР . те като обществен оператор трябва да предоставят на населението достъп чрез конвенционалните методи на приемане  в случая DAB+ поне 10 радио програми , като забележете цената за излъчване не трябва да надвишава излъчването в една аналогова мрежа .

Но тук пак опираме до ЗРТ. Който трябва да посочва тези програми , и  как ще се финансират. И ще имат ли пряк достъп до реклама? . т.е  4те радио програми може да имат радио реклама  а другите 6 да бъдат освободени от реклама ,  На този мултиплекс може да  бъдат качени най големите радия от групите . N-JOY , bTV , FRESH  , BG RADIO , NRJ , Витоша , Веселина, Вероника, Дарик , Нова нюз и така капацитета да бъде запълнен до 24 ., Но проблема  е че БНР дава до макс 8млн на година . а оператора за да излезне на  плюс трябва да качи таксите за излъчване на частните радио станции . или грубо казано 43000 евро ще струва излъчването на програма на месец. и то без да излиза на плюс .

 

А ако излъчват оналйн и се инвестира в сървъри сметката се намалява стократно..

Някой от инициаторите за въвеждане на цифровото радио като  ги попиташ , ама защо искате цифрово радио  и те започват да обясняват. Ами така било в Австралия ,Германия, Франция , Италия .

Да това е така . но там населението е 10то кратно по голямо от това на България ,съответно рекламата не е по 20 евро спота,  а колкото до излъчването в  Австралия интернета е 5 пъти по-слаб, от този който в момента се предоставя в България . Така че тези сравнения са безпочвени . А и искат повишаване на конкуренцията..

Честно казано аз не съм видял друга държава с повече от 4 радио групи . така че конкуренция има достатъчно .

 

На скоро Генералния директор на БНР – Алекандър Велев , спомена  че DAB+ трябвя да бъде прескочен* и че той е морално закъснял в България и сега тепърва да навлиза не е разумно .

 

* В Европа Цифровото радио е въвдено като стандарт още през 2002г. А във Великобритания  пробните излъчвания започват в Лондон* през 1995г. , като офицално стартира през 1998г. с покритие от 20% .,  наистина заради по високото качество на звука и мултимедията която предоставя на слушателя

но тогава интернета беше 90 пъти по бавен , А DAB+ е въведен от 2006г. в  Германия . но там говорим за неселение  общо над 90млн души .и разбира се интернет провайдерите нямаше как да осигурят безпроблемни трасета. но вече живеем в ерата на 5 G мрежите.

Чесно казано и ние от екипа на Инфосат , не сме видяли телефон с DAB+ или автомобил с DAB+ всичко работи онлайн ,. А и бъдещето на радиото е в предоставянето на съдържание на всякъде по всяко време .  или т.нар Podcast , както и слушането на радио програми чрез Арр приложенията TuneIN , Radio.net, My-tuner radio & други .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Comments are closed, but trackbacks and pingbacks are open.